Кръстатица. Приказка в образи и думи за едно старо село от камък.

Пролетта едва е започнала, появила се е зелена тревичка, наболи са минзухарите, птичките весело припяват на първите топли слънчеви лъчи, копривата чака да бъде набрана. Красиво е.

Горе високо, но не чак толкова високо, в средата на Родопите, все още има едно малко селце, наречено Кръстатица. Далече е, не ти е на път. За да го стигнеш, трябват известно усилие и доза мерак. Къщите са накацали по баирите, водят се стотина, но едва ли са оцелели и половината от тях, въпреки че са каменни. Строени са за живот, напуснеш ли ги – разпадат се. Затова и радостта им, че все още някой се връща в тях, ги прави приветливи и уютни.

 

Училището отдавна е притихнало, руши се, опасно е дори да влезеш и да надникнеш. Съдбата и на джамията е не по-различна, няма и следа от минаре, всичко е пусто и тъжно... На вратата на близката къща е окачен скорошен некролог, пейката е празна.

Малцина са останали да живеят по тези красиви далечни места. Всяко завръщане се посреща с щедра усмивка и благи думи за добре дошъл. Топлина и мъдрост струи от

хората, примирили се и останали да живеят в своите домове. С кола може и да стигнеш донякъде, после с багажа на рамо - и по козята пътечка... Такива са пътечките тук – тесни и пълни с живот, навсякъде може да срещнеш я дъждовник, я просто зелено гущерче.
Тихо е, чисто е и мирише на свежест. През нощта спиш спокойно, необезпокояван,
събуждаш се наспан, само любовните закачки на славея и почукването на кълвача звучат в ушите ти.

Закуска. Някак съвсем естествено е, че пиеш мляко от местната крава, а то е толкова истинско и вкусно, сиренцето пък е от козе мляко направено, облизваш си пръстите... И всичко това на моравата пред огромния екран на родопската природа... Хващаш пътеката нагоре към билото, тясна е, покрита с шума. Приятно е и леко да ходиш, времето е топло и слънчево. Оттатък баира виждаш накацалите къщи на следващото село - то изглежда по-населено, явно все още не са го напуснали.

Обед. Прясна супа от коприва, толкова вкусна, колкото детския спомен от онези години, когато се ходеше при баба.

Вечеря. Млякото е втасало и е още по-вкусно.

На другия ден е все така приказно и омайно. Небето е съвсем синьо.
Появява се ястреб, кръжи. Какво ли е забелязал? Вероятно местния мечок. Нали е пролет, събудил се е.

автор: Надежда Чипева

Материал на вестник "Капитал".

Обадете се 0888 60 44 72

Надя Еренджикова

област Баните, село Кръстатица

Работно време

Обадете се за резервация

Понеделник - Неделя

08:00 - 18:00

Или изпратете запитване

Направи запитване

Обществен транспорт

В 13.15 всеки ден, тръгва автобус от автогара "Родопи", гр.Пловдив за село Баните. Спирката преди село Баните е тази за Кръстатица.

Прехода с автобус Пловдив-Баните е 3 часа.

Магията на Родопите

В "Еренджиковата къща" ще усетите как времето сякаш спира с нощните лагерни огньове на открито; в тишината, прекъсвана само от песента на щурците; с аромата на билки и печени на жарава пресни картофи; с многобройни звезди, които са едва ли не на една ръка от Вас - тук ще откриете магията на селския бит и душевност, на българската природа.